FP2 в Канада 2025: Ръсел, пропуснатият шанс на Норис и фиаското на Ферари

Ако си мислехте, че Формула 1 вече няма с какво да ни изненада, значи не сте гледали втората свободна тренировка на Гран при на Канада 2025. FP2 на „Жил Вилньов“ в Монреал беше сесия, в която драмата, разочарованието и – да, дори надеждата за аутсайдерите – се преплетоха в едно. В спорт, където сценарият обикновено се пише от аеротунела и електронната таблица, FP2 ни напомни, че пистата винаги има собствено мнение.

Сребърната стрела се завръща

Да започнем с голямата новина: Джордж Ръсел, вечният „следващ голям“, който последните сезони се люшка между гениалност и лош късмет, оглави класирането за Мерцедес с убийствена обиколка от 1:12.123. За първи път тази година Ръсел е най-бърз в тренировка – и моментът не може да бъде по-поетичен. Мерцедес, отборът, който някога правеше доминацията скучна, от години се лута в пустинята, откакто правилата за граунд ефект превърнаха сребърната им колесница в див кон. Но днес, за едни мимолетни 60 минути, старата магия се върна.

Обиколката на Ръсел не беше просто бърза – беше изявление. Той изпревари Ландо Норис от Макларън само с 0.028 секунди, а младият Кими Антонели направи Мерцедес 1-3. За статистиците: две сребърни стрели в топ 3, а между тях – Макларън. Последният път, когато Мерцедес беше най-бърз във FP2 в Монреал, Люис Хамилтън още го питаха дали някога ще настигне рекорда на Шумахер. Сега е ред на Ръсел да носи факела.

„Джордж Ръсел задаваше ранното темпо, записвайки 1:12.887 с меките гуми C6, монтирани на неговия Мерцедес.“ — PlanetF1

Норис и дилемата на Макларън

Ландо Норис, след серия подиуми и с шампионската титла на една ръка разстояние, изглеждаше готов да развали партито на Мерцедес. Неговата 1:12.151 беше майсторски клас по прецизност, но не стигна. Макларън, отборът, който последните две години се преоткрива по-често от поп звезда в криза на средната възраст, донесе куп нововъведения в Монреал. Ново предно окачване, променено предно крило – ако се заслушате, ще чуете духовете на Брус Макларън и Рон Денис да спорят за CAD файловете.

Въпреки обещанията, сесията беше шарена. Оскар Пиастри, лидерът в шампионата, остана шести, а отборът експериментираше повече със сетъпи, отколкото с чиста скорост. Както каза Карун Чандок от Sky Sports F1:

„Трябва да се каже, че Макларън изглеждат в неизгодна позиция днес, особено по отношение на скоростта в една обиколка. Това е трудна писта за изпреварване, така че квалификацията всъщност е супер важна.“ — Карун Чандок, Sky Sports F1

За отбор, който води и в двата шампионата, напрежението беше осезаемо. Монреал не прощава колебания, а разликите са под секунда – всеки десети е злато.

Ферари: Когато завали, вали на порой

Феновете на Ферари, по-добре затворете очи. Шарл Льоклер, още унил от катастрофата си в FP1, пропусна FP2, докато екипът му сменяше защитната клетка. Скудерията, вече под обсада от италианската преса, а шефът Фред Васьор се бори с слухове за преврат, гледаше безпомощно как звездата им обикаля падока по цивилни дрехи.

Люис Хамилтън, вече в червено и все още търсещ първата си победа с препускащото конче, остана осми. Сесията беше миниатюра на сезона на Ферари: проблясъци на скорост, последвани от хаос и объркване. За капак, местният герой Ланс Строл разби Астън Мартина си в завой 7, което доведе до жълти флагове и колективна канадска тъга.

„Ранно докосване на тревата за Хамилтън при влизане в Завой 4 – където Льоклер катастрофира по-рано през деня – не би се отразило добре на сърдечния ритъм на хората във Ферари.“ — PlanetF1

Верстапен и Ред Бул: Империята се клати

Макс Верстапен, действащ световен шампион и разрушител на мечти, остана едва девети. Ред Булът му, обикновено толкова стабилен, изглеждаше нервен и неспокоен. Радиото на Макс беше симфония от раздразнение: „Колата подскача лудо отзад.“ За пилот, който превърна победите в рутина, това беше рядък момент на уязвимост.

Проблемите на Ред Бул се отразиха и на Юки Цунода (15-ти), а Лиам Лоусън и Исак Хаджар от Racing Bulls се бореха с трафика и посредствеността в средата на колоната. Напомняне, че във Формула 1 династиите се строят върху пясък, не върху камък.

Таблица: Резултати от FP2 на Гран при на Канада 2025

ПозПилотОтборВремеРазлика
1Джордж РъселМерцедес1:12.123
2Ландо НорисМакларън1:12.151+0.028
3Андреа Кими АнтонелиМерцедес1:12.411+0.288
4Александър АлбонУилямс1:12.445+0.322
5Фернандо АлонсоАстън Мартин1:12.458+0.335
6Оскар ПиастриМакларън1:12.562+0.439
7Карлос СайнцУилямс1:12.631+0.508
8Люис ХамилтънФерари1:12.653+0.530
9Макс ВерстапенРед Бул1:12.666+0.543
10Лиам ЛоусънRacing Bulls1:12.751+0.628
11Исак ХаджарRacing Bulls1:12.799+0.676
12Пиер ГаслиАлпин1:12.874+0.751
13Габриел БортолетоЗаубер1:12.896+0.773
14Нико ХюлкенбергЗаубер1:12.914+0.791
15Юки ЦунодаРед Бул1:12.939+0.816
16Оливър БеърманХаас1:13.080+0.957
17Естебан ОконХаас1:13.175+1.052
18Франко КолапинтоАлпин1:13.898+1.775
19Ланс СтролАстън Мартин
20Шарл ЛьоклерФерари

Уилямс: Тихата революция

Ако търсите история за душата, вижте Уилямс. Александър Албон, който последните години доказва, че не е просто бивш пилот на Ред Бул, завърши четвърти. Карлос Сайнц, вече в синьо, е седми. За отбор, който някога беше синоним на величие във Формула 1, а после две десетилетия бе повод за шеги, това е момент за наслада.

Постижението на Албон е още по-впечатляващо, след като обърка питстопа и подмина бокса си с едно „съжалявам“ по радиото. Но на пистата беше безкомпромисен. Уилямс може и да не са готови за победи, но вече не са просто статисти.

Младите: Антонели и Беърман

Андреа Кими Антонели, нашумелият юноша на Мерцедес, оправда очакванията с трето място. Не всеки ден тийнейджър изпреварва Люис Хамилтън и Макс Верстапен в една сесия. Междувременно, Оливър Беърман тихо впечатли за Хаас – 16-ти, но с проблясъци на агресията, която го направи звезда в по-ниските серии.

Катастрофи, хаос и проклятието на Монреал

Монреал винаги наказва самоуверените. И тази година не беше изключение. Катастрофата на Льоклер в FP1 беше тема номер едно в падока, а ударът на Строл във FP2 само добави към хаоса. Гран при на Канада има дълга история на драми в тренировките – попитайте Роберт Кубица, чиято катастрофа през 2007 още е кошмар (макар че беше в състезанието, не в тренировката).

Тази година стените взеха две високопоставени жертви още преди квалификацията. Както казва старата мъдрост: „За да финишираш първи, първо трябва да финишираш.“ В Монреал това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

Исторически паралели: Когато Мерцедес води във FP2

Бърз поглед в архивите показва, че когато Мерцедес е най-бърз във FP2 в Монреал, често следват добри неща – поне ако се казваш Люис Хамилтън. Между 2015 и 2019 Мерцедес често водеше във FP2 и печелеше състезанието. Но 2014 и 2018 напомнят: нищо не е гарантирано. Пистата дава, пистата взема.

Натиск, болка и упоритост

Зад всяко време стои история. Ланс Строл, завърнал се след травма на китката, катастрофира пред родна публика. Льоклер, с тежестта на Ферари на раменете, гледаше безпомощно как механиците му сглобяват колата. Хамилтън, вече ветеран, се бори с Ферари, който отказва да слуша. А Ръсел, вечният „почти“, най-сетне имаше своя ден на слънце.


Още по темата


Споделете с приятели