Ако някога сте се чудили как звучи надеждата, днес това е ехото на двигатели, отразяващи се от склоновете на Рила. На 21 март 2026 г. град Самоков – по-известен със зимните си спортове и мълчаливите си борове – стана свидетел на нещо изключително: тържественото откриване на писта Лара. За страна, чиято история в моторните спортове се свързваше преди само с Димитър Илиев, а днес с Никола Цолов денят е повече от специален. Това е ритуал. И, ако позволите, предизвикателство към стария ред.
А най-хубавото е, че днес там се събра целия мото свят на България. Неслучайно споменаваме и Димитър Илиев. Първият министър на спорта на България, който идва от моторните спортове, и който, макар да беше министър само няколко месеца, бе поставил за свой основен приоритет България да има първокласна писта. И ето че днес, именно рали шампионът на България Димитър Илиев открива пистата, отново като министър, този служебен.
Дългият път до Самоков
Да си го кажем честно: връзката на България с моторните спортове винаги е била предпазлив флирт. Докато съседите ни флиртуваха с международни календари и раждаха по някой рали герой, нашите писти бяха по-скоро градски легенди и избледнели снимки. Самоков, до днес, беше бяло петно на картата на моторните спортове – място, където единственото по-бързо от Лада беше слухът за нова писта.
Но писта Лара или вече А1 Моторпарк променя всичко това. Наречена първоначално, на дъщерята на визионера зад проекта, трасето е доказателство за непоколебима амбиция и оптимизъм, граничещ с лудост. Самото строителство беше сага, достойна за балкански епос: бюрократични спънки, финансови кризи и вечният въпрос „Защо тук?“. И все пак, ето ни – лентата е прерязана, двигателите са запалени.
Писта, построена за бъдещето
Трасето се отличава с техническо оформление, създадено да предизвика както пилотите, така и машините – далеч от плоските, скучни летища, които десетилетия наред се представяха за писти в Източна Европа.
Съоръженията са, ще си позволя, почти европейски. Падоци, които не се превръщат в кални бани, трибуни с истински седалки и питлейн, който не би изглеждал неуместно в средния ешелон на календара на Формула 3. Говори се дори за сертификат FIA Grade 3, което – за непосветените – означава, че трасето може да приеме всичко без Формула 1. (Ако ще мечтаеш, мечтай на едро.)
Денят на откриването: Повече от състезание
Днешното откриване не беше само първата обиколка или шампанското. Това беше повод за събиране на общността – пилоти, механици, фенове и шепа местни политици, всички наслаждаващи се на рядкото сияние на споделено постижение. Въздухът беше наситен с мирис на бензин и възможности.
„Днес Самоков не е просто точка на картата. Той е дестинация“, заяви основателят на проекта Иван Петров, сияещ с гордост, достойна за нов баща или току-що спечелил от лотарията.
Иван Петров
Откриването започна с демонстративно пилотиране на Никола Цолов и истински болид от Ф2.
Първото състезание събра на стартовата решетка шарена компания: местни ветерани от състезания с туристически автомобили, изгряващи картинг звезди и няколко международни гости, привлечени от възможността да влязат в историята. Борбата беше ожесточена, изпреварванията – смели, а грешките… да кажем, че чакълът си свърши работата.
Критиците и мечтателите
Разбира се, не всички са убедени. Обичайният хор на скептиците вече е започнал: „Няма да привлече големи събития“, „Твърде е отдалечено“, „Кой го е грижа за българския моторен спорт?“. На което аз казвам: кажете го на хилядите, които днес, въпреки мартенския студ, дойдоха да видят нещо ново.
Истината е, че моторните спортове винаги са се хранили с невероятното. Кой би заложил, че Баку ще стане любимец на феновете? Или че нощното състезание в Сингапур ще промени представите за уличните трасета? Писта Лара може и да не приеме Гран при утре, но вече направи нещо много по-важно: даде бъдеще на българския моторен спорт.
Следващата обиколка
Какво следва? Календарът вече се пълни с национални шампионати, клубни състезания и – шепнешком – слухове за регионален туринг шампионат. Местната картинг сцена, дълго лишена от подходяща инфраструктура, най-сетне има дом. А за първи път от десетилетия младите български пилоти могат да мечтаят да се състезават у дома, пред родна публика.
