Рулетката на Ред Бул: Младост, напрежение и призраците на средносезонните рокади

Ако следите Формула 1 повече от две седмици, знаете, че Ред Бул Рейсинг сменя пилотите си с постоянството на британско лято. Единственото по-сигурно от средносезонна смяна на пилот в Милтън Кийнс е ежегодният дебат дали следващият млад талант е новият Сена или просто следващият Жан Алези. Днес, на 6 юни 2025 г., падокът гъмжи от последната драма на Ред Бул: изпитанието на Юки Цунода, танцът на Макс Верстапен по ръба на наказателните точки и призракът на 17-годишния Арвид Линдблад, който чака на резервната скамейка – ако ФИА му даде изключение за суперлиценз.

Това е коктейл от надежда, история и висок залог. И, както винаги, призраците от миналото на Ред Бул никога не са далеч от питуола.

Мелницата за таланти на Ред Бул: „Проблясъци на скорост“ и дамоклевият меч

Кристиан Хорнър, човекът, който е виждал повече смени на пилоти, отколкото повечето хора са яли топли вечери, отново играе ролята на благосклонен екзекутор. Юки Цунода, повишен от Racing Bulls само след два старта този сезон, показва „проблясъци на скорост“, но е далечен 15-и в класирането при пилотите с 10 точки срещу 134 на Верстапен. Цифрите са сурови като изгрев над Барселона.

„Мисля, че единственото, което можем да направим, е да му дадем време и подкрепа и да се опитаме да намерим настройки, в които да има увереност. Шофирането на тези коли е въпрос на увереност, а това е, което му трябва. Мисля, че ще го постигне. Той е бърз. Просто трябва да събере всичко. Виждаме проблясъци на скорост. Просто трябва да ги събере в едно. Мисля, че е способен на това.“

Кристиан Хорнър

Но ако историята е някакъв ориентир, „време и подкрепа“ в Ред Бул се измерват в десети, не в сезони. От 2005 г. насам тимът има навика да прави средносезонни рокади: Квят аут, Верстапен ин (2016); Гасли аут, Албон ин (2019); и сега въртележката се завърта отново. Посланието е ясно: или караш, или си стягаш багажа.

Вижте цялата история във Formula1.com

Въжето на Верстапен: Една точка от пропастта

Докато Цунода се бори с очакванията, Макс Верстапен се бори с правилника. След спорен сблъсък с Джордж Ръсел в Испания, Верстапен е само на една наказателна точка от прословутата дузина – границата, която води до автоматична забрана за участие в състезание. От въвеждането на системата през 2014 г. никой пилот не е бил наказван с пропускане на старт заради 12 точки. Верстапен, човекът, който накара ФИА да промени правилата за суперлицензите след дебюта си на 17, сега е на ръба на нов прецедент.

Ако Верстапен сгреши, опциите на Ред Бул са тънки като търпението им към посредствеността. Айзак Хаджар, откритието сред новобранците, може да бъде повишен за кратко. Но истинската интрига е около Арвид Линдблад – 17-годишният британско-шведски феномен, чийто суперлиценз е на дневен ред във ФИА следващата седмица в Макао.

Пълен анализ в The Race

Вратичката „Линдблад“: Историята се повтаря или само римува?

Ако изпитвате дежавю, не сте сами. Самият дебют на Верстапен на 17 през 2015 г. доведе до затягане на правилата: минимум 18 години, 40 точки от долните формули и валидна шофьорска книжка. Но прецедентът „Антонели“ миналата година – когато Мерцедес издейства изключение за своя тийнейджър – отвори вратата отново. Член 13.1.2 на Международния спортен кодекс на ФИА вече позволява на 17-годишен, „доказал изключителни способности и зрялост“, да получи суперлиценз.

Линдблад, който е трети във Формула 2 и вече има победи във F3 и Formula Regional Oceania, отговаря на условията. Ако ФИА даде зелена светлина, Ред Бул ще има нов коз в своята вечна игра на музикални столове.

„Имаме Аюму Иваса като резервен пилот. Линдблад има точките за суперлиценз. Направихме и 300 км тест с него във Формула 1 кола на Имола, така че теоретично може да влезе. Но навършва 18 чак през септември. Затова подаваме молба до ФИА за изключение. Антонели го получи, защо не и Линдблад? Тогава ще имаме двама на резервната скамейка.“

Хелмут Марко

Вижте повече в Autosport

„Щипи се, ако искаш“: Хюлкенберг и средната класа отвръщат на удара

Докато драмата на Ред Бул се разиграва, средната класа поднесе своята приказка в Испания. Нико Хюлкенберг, вечният „почти“, изпревари не един, а двама Ферарита с Kick Sauber, финиширайки пети след късен сейфти кар и навременен бокс за нови софт гуми. За отбор, който през 2024 г. беше в дъното, това беше момент „щипи се, ако искаш“.

„Изпреварихме две Ферарита днес! И двамата пилоти. Честно, беше момент, в който се щипеш, защото беше на скорост.“

Джонатан Уитли, шеф на Kick Sauber

Кариерата на Хюлкенберг е учебник по пропуснати подиуми и героични карания с машини от средната класа. Защитата му срещу Алонсо в Корея 2013, полпозишънът в Интерлагос 2010, а сега и това – да надхитриш Ферари по заслуги. Ако някой заслужава шампанско на подиума, това е Хюлк.

Пълен репортаж във Formula1.com

Вечният ремонт на Алпин: Мечтата на Бриаторе и дългият път нагоре

Междувременно във фабриката на Алпин Флавио Бриаторе мечтае за подиуми през 2026 и титли през 2027. Отборът, който е сменял име, ръководство и посока повече пъти от GPS с разхлабен кабел, е на дъното с 11 точки. Бриаторе, сега временен шеф след оставката на Оливър Оукс, проповядва търпение.

„Трябва ти и мечта, знаеш ли. Когато си във Формула 1, мечтаеш да свършиш работата. Надяваш се. В момента отборът е доста нов. Не се представяме както искам, защото още има… много неясноти. Но трябва да изчистим всичко. Преди да започнем да се представяме както искам, вярвам, че ни трябва цялата 2025, а през 2026 да сме конкурентни, поне понякога да виждаме подиума отблизо. Това търсим.“

Флавио Бриаторе

Историята на Алпин от 2010 г. насам е влакче на ужасите: подиуми като Рено, победи като Лотус, кратко възраждане с Рикиардо и Окон, а сега – нов ремонт. Ако оптимизмът на Бриаторе е заразителен, то е и напомняне, че във Формула 1 мечтите се мерят в десети, а търпението е рядка стока.

Пълно интервю във Formula1.com

Ферарианската меланхолия на Хамилтън: Когато мечтата се превърне в драма

И накрая – Люис Хамилтън, седемкратният шампион, който смени среброто за червено в търсене на последен блясък. В Испания завърши шести, зад съотборника си Льоклер и – сол в раната – зад Хюлкенберг с Заубер. По радиото Хамилтън беше директен: „Невероятно, момчета. Има нещо нередно с тази кола, човече. Най-лошата, която съм карал.“

След състезанието Хамилтън се извини за мрачното си интервю – рядка пукнатина в бронята на най-лъскавата звезда на F1. Ферари, с цялата си романтика, често превръща мечтите в гръцки трагедии.

„Не беше добър ден. Стратегията беше добра, отборът свърши страхотна работа. Това е.“

Люис Хамилтън

Но както каза Дейвид Крофт: „Ако някой може да го обърне, това е седемкратният световен шампион Люис Хамилтън.“ Следващият старт е в Канада – мястото на първата му победа. Ако историята е някакъв ориентир, не го отписвайте още.

Пълна история в Motorsport.com

Още по темата

Споделете с приятели