Няма как да не сте разбрали, че държавата реши да продава хиляди имоти с “отпаднала необходимост”. В списъка с държавни имоти, за които ведомствата са декларирали, че вече не са им необходими, се открояват няколко терена, чиито характеристики са повече от подходящи за изграждане на автомобилна писта, тренировъчен център или модерна инфраструктура за обучение по пътна безопасност. Особено впечатление правят три поземлени имота в района на летовище Свети Константин в Пазарджишка област. Общата им площ надхвърля 500 декара – достатъчно пространство за изграждането на модерна, многофункционална база, каквато България никога не е имала, а отчаяно се нуждае.
Въпреки това, тези терени не са предмет на каквото и да било стратегическо внимание. Не съществува инициатива, която да разглежда възможността за изграждане на национален тренировъчен център за автомобилна безопасност. Липсва визия, липсва дори разговор. Държавата притежава земята, но няма желание да инвестира в бъдещето – било то на младите пилоти, било то на хиляди шофьори, които всяка година попадат в черната хроника на пътя.
Днес България няма нито една обществено достъпна държавна писта, отговаряща на съвременните стандарти за тренировки по моторспорт, безопасно шофиране или технологично тестване на автомобили. Младите ни състезатели, като Никола Цолов, са принудени да тренират в чужбина, често с огромни лични усилия и средства, докато в страната им държавни терени стоят празни или чакат да бъдат продадени на инвеститори без обществена кауза.
📉 Държавата не просто бездейства — тя не разбира мащаба на загубата
Липсата на адекватна инфраструктура не е само спортен дефицит. Тя е и въпрос на обществена сигурност. България е сред страните в Европа с най-висока смъртност по пътищата. Всяка година стотици млади хора загиват или получават тежки травми при катастрофи, в голяма част от случаите поради липса на практически умения за справяне в критични ситуации. Стандартното обучение за шофьорска книжка не включва никакви реални упражнения при аквапланинг, заледяване, извънредно спиране или загуба на сцепление. Такива умения могат да се придобият само в контролирана, професионално оборудвана среда – каквато десетилетия не е приоритет за българското правителство.
Сегашната пищна разпродажба на държавни имоти отново ни напомни, че ако държавата проявеше воля, тези терени можеха да бъдат превърнати в комплекс, съчетаващ писта за млади пилоти, учебен полигон за безопасност на движението, център за картинг и автомобилни школи, както и място за състезания, тестове и обществени кампании. Това не би било просто спортна инфраструктура, а платформа за национална култура на отговорно и компетентно шофиране. Това би било инвестиция не само в таланта на бъдещите ни шампиони, но и в живота на онези, които просто искат да стигнат живи до дома.
Удивителното е, че въпреки многобройните програми за европейско финансиране, десетки милиони левове за пътна безопасност и публична собственост в изобилие, до този момент нито едно министерство не е предложило изграждането на такава структура. Единствено, когато министър беше рали шампионът Димитър Илиев се говореше, че се подготвя проект за изграждане на такова съоръжение. Министерството на спорта не разглежда моторспорта като приоритет, въпреки че той е олимпийски признат и масово практикуван. Министерството на образованието не предлага пътна култура като практически предмет. Министерството на вътрешните работи не организира системно обучение на младите шофьори в реални условия. И макар автомобилната индустрия и транспортът да са гръбнак на българската икономика, нито Министерството на икономиката, нито Агенцията за държавна собственост разглеждат подобна инвестиция като стратегическа.
🇧🇬 Имаме Никола Цолов. Нямаме писта.
Междувременно, Никола Цолов, едно от най-ярките имена в съвременния европейски моторспорт, продължава да развива кариерата си в чужбина. Той тренира в Испания, състезава се под чужди флагове и вдъхновява хиляди български деца – но в собствената си страна няма нито една писта, на която да направи демонстрационно каране или да даде първи уроци на следващото поколение. Това е не просто абсурд – това е пропусната национална кауза.
Докато се колебаем дали да отдадем тези терени под наем или да ги обявим за продажба, ние губим не само конкретна възможност. Губим десетки, може би стотици млади хора, които биха могли да станат добри, умели и отговорни водачи. Губим доверието, че в България може да се направи нещо голямо, нещо полезно, нещо съзидателно.
Истинската безопасност не се постига с още една глоба или още една камера. Тя започва от културата, от възможността за обучение, от инфраструктурата, която възпитава умения и самоконтрол. Тя започва с визия и продължава с действие. А днес ние имаме възможността. Имаме терените. Имаме нуждата. И въпреки това – не правим нищо.
