Краят на империята Red Bull? Падането на Кристиан Хорнер, разцепеният отбор и призраците на шампионите

Знаете, че династиите в този спорт се строят върху пясък, а не върху камък. Днес, на 9 юли 2025 г., падокът е разтърсен от новината, че Кристиан Хорнер – архитектът, гръмоотводът и, понякога, мълниеприемникът на Red Bull – е уволнен след две десетилетия начело. Човекът, който някога влезе в падока като най-младия тим шеф във Формула 1, оставя след себе си отбор в смут, наследство от слава и скандали и бъдеще, несигурно като квалификационна обиколка в Монако под дъжда.

Кралят е мъртъв: внезапният край на Хорнер

Уволнението на Кристиан Хорнер не е просто заглавие – това е сеизмично събитие. Двадесет години Хорнер беше лицето, гласът и, някои биха казали, душата на Red Bull Racing. Назначен през 2005 г., той превърна маркетингов проект за енергийни напитки в един от най-страховитите отбори в историята на Формула 1. Под негово ръководство Red Bull спечели осем титли при пилотите и шест при конструкторите, с 124 победи в Гран при – повече от Williams и Renault, и вече в компанията на Ferrari и Mercedes.

Но династиите не умират тихо. Краят на Хорнер идва след месеци на спад във формата, вътрешни борби и задкулисни интриги, които биха накарали дори „Да, господин министър“ да се изчерви. Официалното изявление на Red Bull GmBH беше учтиво като британска прогноза за времето:

Red Bull освобождава Кристиан Хорнер от оперативните му задължения с незабавно действие.

[Източник: BBC]

От вундеркинд до военачалник: двете десетилетия на Хорнер

Да не пренаписваме историята. Red Bull на Хорнер беше машина. Той наследи отбор, изграден от пепелта на Jaguar Racing и, с техническия гений на Ейдриън Нюи и суровата скорост на Себастиан Фетел, донесе четири поредни двойни титли между 2010 и 2013 г. Годините на Фетел и Уебър бяха коктейл от блясък и горчивина – помните ли „Multi-21“? – но резултатите бяха неоспорими.

След кратко изгнание, наложено от Mercedes, Red Bull се завърна с Макс Верстапен – холандският феномен, който стана лицето на новата ера. Четирите му поредни титли между 2021 и 2024 г., включително рекордния сезон 2023 с 22 победи, бетонираха Red Bull сред великите.

Но, както всеки историк ще ви каже, семената на упадъка често се посяват в почвата на триумфа.

Скандал, разцепление и бавно разпадане

Колелата започнаха да се клатят в началото на 2024 г. Хорнер беше обвинен в сексуален тормоз и контролиращо поведение от служителка – скандал, който хвърли дълга сянка върху старта на сезона. Макар два пъти да беше оправдан от вътрешни разследвания, аферата не утихна – изтекли документи и анонимни имейли държаха историята жива в медиите и падока.

Последиците бяха бързи и тежки. Ейдриън Нюи, геният зад най-добрите коли на Red Bull, обяви напускането си през април 2024 г., недоволен от вътрешната политика и усещането, че други си приписват заслугите за неговите иновации. Джонатан Уитли, дългогодишният спортен директор, замина за Sauber. Шефът на стратегията Уил Кортни премина към McLaren. Екзодусът напомня за големия разпад на Ferrari през 2009 г., когато непобедим отбор изведнъж остана без лидерство и посока.

Въпросът „Верстапен“: да остане или да си тръгне?

Ако напускането на Хорнер е земетресението, бъдещето на Макс Верстапен е вторичният трус. Настоящият световен шампион, с договор до 2028 г., е видимо разклатен от хаоса. Верстапен, който процъфтява в стабилност и хармония, сега е в отбор, разкъсан от фракции и несигурност. Баща му, Йос Верстапен, отдавна има напрегнати отношения с Хорнер и предупреди, че отборът ще „се разпадне“, ако Хорнер остане. Сега, когато Хорнер си тръгна, въпросът е дали Макс ще остане – или Mercedes ще го примами.

Самият Верстапен беше благороден, но многозначителен в X.com:

Цифрите не лъжат: спадът на Red Bull

Формата на Red Bull на пистата отразява хаоса извън нея. След доминиращ старт на 2024 г., отборът се срина. McLaren, воден от Ландо Норис и Оскар Пиастри, изригна с драматичен ъпгрейд и поведе при конструкторите след двойна победа в Азербайджан. Red Bull има само две победи през 2025 г. – далеч от 22-те през 2023 г.

Ето моментна снимка на представянето на Red Bull при Хорнер:

ГодиниПобедиТитли при конструкторитеТитли при пилотитеЗабележителни серии/рекорди
2005–2008000Създаване на отбора, без победи
2009600Първи победи
2010–20134144 (Фетел)4 поредни двойни титли
2014–2020~1700Редовни победи, без титли
2021–20245824 (Верстапен)4 поредни титли при пилотите
2025100McLaren води до момента
Общо12368 (7 Red Bull)Рекордни 22 победи през 2023 г.

Новият ред: Мекиес и пътят напред

С напускането на Хорнер, Лоран Мекиес поема Red Bull Racing като нов CEO и тим шеф. Мекиес, ветеран от Ferrari и FIA, наследява отбор в криза. Алан Пърмейн поема Racing Bulls. Рокадата напомня за големите мениджърски трусове от миналото – като изгонването на Рон Денис от McLaren или безкрайните музикални столове във Ferrari.

Оливър Минцлаф, изпълнителен директор на Red Bull, изказа задължителната благодарност:

Със своята неуморна отдаденост, опит, експертиза и иновативно мислене, той изигра ключова роля в утвърждаването на Red Bull Racing като един от най-успешните и атрактивни отбори във Формула 1. Благодаря ти за всичко, Кристиан, и ти завинаги ще останеш важна част от историята на нашия отбор.

Оливър Минцлаф

Но истинският въпрос е дали Мекиес ще стабилизира кораба – или Red Bull ще стане поредният урок в аналите на F1.

Уроци от историята: империи се раждат и падат

Ако сте чели „Клубът на пиранята“ или гледали „Гран при“, знаете, че Формула 1 е спорт, в който властта е мимолетна, а лоялността – относителна. Възходът на Red Bull при Хорнер беше толкова заради техническия блясък, колкото и заради безмилостното управление и политическата хитрост. Но както при Ferrari след Тод, или McLaren след Денис, краят на една ера често носи хаос преди обновление.

Напусканията на Нюи, Уитли и сега Хорнер напомнят за големите екзодуси в историята на F1. Въпросът е дали Red Bull ще се преоткрие – или, като Williams и Lotus, ще избледнее, запомнен повече с миналото, отколкото с настоящето.

Човешката цена: зад заглавията

Лесно е да се изгубим в цифрите и политиката, но в сърцето на тази история са хора – брилянтни, несъвършени, амбициозни и понякога погубени от собствения си успех. Наследството на Хорнер е сложно: строител на империи, оцелял в скандали и, в крайна сметка, жертва на културата, която сам създаде.

За Кристиан Хорнер последното състезание приключи. Следващата глава е за онези, които имат смелостта – или глупостта – да я напишат.

Още по темата

Споделете с приятели