Ако искате да разберете истинската мярка на спортните амбиции на една нация, не гледайте футболните ѝ стадиони или олимпийските ѝ медали. Погледнете картинг пистите ѝ в дъждовен вторник следобед. Ако ги намерите празни, ще разберете защо следващият Люис Хамилтън няма да дойде от вашия квартал. И ако се чудите защо България има само един Никола Цолов, а не дузина, отговорът е някъде между липсата на визия, недостига на инфраструктура и хроничната алергия към дългосрочни инвестиции. Но да не избързваме – нека започнем с момчето, което ни накара да повярваме.
- Самотната звезда: Метеоритният възход на Никола Цолов
- Защо още чакаме следващия Цолов?
- Анатомия на моторспорт чудото: Какво всъщност работи
- Пропуснатите възможности на България – и какво трябва да се промени
- Какво всъщност трябва да направи българската държава?
- Човешката цена на бездействието
- Какво можем да направим ние?
Самотната звезда: Метеоритният възход на Никола Цолов
В зимата на 2019 г. едно българско момче в черен гащеризон трепереше от студ на испанския вятър, докато наблюдаваше как механиците подготвят неговия картинг. Казва се Никола Цолов и беше на прага на път, който щеше да го отведе до самите порти на Формула 1. До 2022 г. Цолов вече беше шампион на Испанската Формула 4, с 13 победи от 21 състезания – постижение, което би накарало дори най-скептичния моторспорт историк да повдигне вежда. Присъедини се към Alpine Academy, беше менажиран от Фернандо Алонсо и стана първият българин с голяма международна титла в едноместни болиди.
Но ето уловката: историята на Цолов не е разказ за държавна подкрепа или национална стратегия. Това е разказ за семейни жертви, частно спонсорство и намесата на испанска легенда, която видя в Никола онова, което българските институции не успяха. Както пише Forbes България:
За пръв път виждам Алонсо с такава страст да убеждава Alpine да включи Никола в програмата, преди да е стигнал до Формула 3.
Един човек може да е чудо, но нация от чудеса се нуждае от система.
Джаки Стюарт
Защо още чакаме следващия Цолов?
Да бъдем честни: моторспорт инфраструктурата в България е, меко казано, в зародиш. Има няколко картинг писти, повечето частни, и почти никакви организирани, държавно подкрепени юношески шампионати. Сравнете това с френската FFSA Academy, британската Motorsport UK или финландската Flying Finn Academy – всяка от тях е добре смазана машина за производство на световни пилоти. Тези държави са разбрали нещо, което България не е: талантът не е достатъчен. Той има нужда от грижа, финансиране и ясен път от картинг до Формула 4, Формула 3 и нагоре.
Най-успешните европейски нации комбинират силни национални структури с държавна или федеративна подкрепа, стипендии и тясна връзка с индустрията. Във Франция FFSA Academy предлага централизирано обучение и стипендии. Във Великобритания McLaren Autosport BRDC Award и процъфтяващата картинг сцена захранват потока от таланти. Във Финландия държавата подкрепя ранното развитие чрез Flying Finn Academy. А в Германия корпоративни спонсорства като Deutsche Post Speed Academy запълват пропастта между талант и възможност.
Анатомия на моторспорт чудото: Какво всъщност работи
Какво е нужно, за да превърнеш обещаващо картинг дете във Формула 1 претендент? Ето рецептата:
- Национални академии: Централизирано обучение, треньори и достъп до топ оборудване.
- Стипендии и финансова помощ: Грантове за талантливи пилоти, за да преминат през скъпите юношески категории.
- Партньорства с индустрията: Сътрудничество с автомобилни производители и корпоративни спонсори.
- Откриване на таланти: Национални състезания и скаутинг програми.
- Граундруутс развитие: Инвестиции в картинг инфраструктура и подкрепа за местни клубове.
Малайзийската инвестиция в Sepang International Circuit и унгарското строителство на Hungaroring са учебникарски примери за държавно ръководено моторспорт развитие. Да припомним, че през 2011 се говореше, че България ще има писта за F1 и вървяхме заедно с Унгария в проектите си. До един момент, в който никой не каза нищо повече по темата. Слуховете твърдяха, че безпрецедентни корупционни проценти са поискани от инвеститорите и те са се насочили към други държави. Едва сега през март се очаква да се откривате Лара Ринг, която е достойна за Ф4.
Пропуснатите възможности на България – и какво трябва да се промени
Да не се лъжем: България е изпуснала влака повече пъти, отколкото аз съм изпускал полет на Ryanair от Станстед. Държавната намеса в моторспорта е била най-често спорадична, а понякога и напълно липсваща. Няма национална академия, няма стипендиална програма, няма систематично търсене на млади таланти. Малкото картинг писти, които съществуват, често са оставени сами да се оправят, без подкрепа от местните или националните власти.
Междувременно държави с далеч по-малка традиция в моторспорта – Малайзия, Унгария, дори Венецуела (да, Венецуела!) през 50-те – са успели да се позиционират чрез целенасочена държавна намеса. Малайзийското държавно спонсорство на Sauber F1 и строителството на Sepang дадоха на местните пилоти достъп до международни стандарти. Унгарският Hungaroring, построен по време на комунизма, стана врата за унгарските пилоти към световната сцена.
Какво всъщност трябва да направи българската държава?
Не е ядрена физика, макар че изисква повече въображение от средния парламентарен дебат. Ето какво трябва да направи България, ако иска да види повече Цоловци на грида:
- Създаване на национална моторспорт академия: По модел на FFSA или Flying Finn Academy, с държавно финансиране и професионални треньори.
- Учредяване на стипендиален фонд: За млади пилоти, които да се състезават в международни картинг и юношески формули.
- Инвестиции в инфраструктура: Строеж и поддръжка на модерни картинг писти и юношески трасета из цялата страна.
- Партньорство с индустрията: Насърчаване на български компании да спонсорират млади пилоти, по примера на Scalefocus.
- Интегриране на моторспорта в образованието: Въвеждане на специалности по моторспорт инженерство и мениджмънт в университети и техникуми.
- Домакинство на международни събития: Привличане на международни картинг и юношески формули в България, за да имат местните таланти сцена за изява.
Човешката цена на бездействието
Всяка година десетки талантливи български деца закачат каските на пирона, защото семействата им не могат да си позволят още един сезон. Всяка година още един потенциален Цолов се губи заради системата – или по-скоро заради липсата на такава. Цената не е само лична, тя е национална. България губи не само спортисти, но и инженери, механици и иноватори, които можеха да движат страната напред – буквално и преносно.
Не ни трябват чудеса. Трябва ни план и политическа воля.
Родител от моторспорта
Какво можем да направим ние?
Вече и децата знаят, че не е въпрос на пари. Ако искаме да имаме успех, в която и да е област, трябва да се преборим с корупцията и кражбите, които вземат парите ни и ги дават на определени хора. Първата стъпка за това са предстоящите избори, в които всеки от нас може да се запише като доброволец и да направи всичко възможно да попречи на купувачите на гласове. Запишете се тук и нека заедно се преборим за нормални избори, нормална държава, нормална грижа за нашите таланти: bit.ly/piggyform
Историята на Никола Цолов е вдъхновяваща, но трябва да бъде и предупреждение. Една лястовица пролет не прави, а един Цолов не прави моторспорт нация. Ако България иска да бъде нещо повече от бележка под линия в историята на Формула 1, трябва да действаме сега. Чертежът съществува, талантът го има. Липсва само волята. И на политиците, и на нас – българите.
И ако мислите, че това е само заради състезанията, помислете пак. Моторспортът е ковачница за технологии, екипна работа и национална гордост. Време е България да излезе от питлейна и да застане на старта. Във всяко едно отношение.
