Ако искате да видите група италианци да затаят дъх едновременно, просто влезте в Маранело и прошепнете: Фред Васьор. Човекът, който на 57 прилича повече на професор по философия, отколкото на гладиатор от боксовата стена, се превърна в неочаквания архитект на последното възраждане на Ферари. Но докато сезон 2025 се разгръща, въпросът остава: Спокойствието на Васьор приспивателно ли е за прочутата трескава душа на Ферари, или е точно противоотровата срещу десетилетията самонанесена драма?
Тихата революция
Когато Фредерик Васьор пристигна във Ферари през 2023 г., Скудерията беше, както винаги, парадокс: най-легендарният отбор във Формула 1, но вечно преследван от собствената си легенда. Последното десетилетие донесе въртележка от шефове, всеки обещаващ завръщане към славата, всеки в крайна сметка погълнат от машината на очакванията. Васьор, току-що стабилизирал отбора на Саубер/Алфа Ромео, беше посрещнат с обичайния фанфар — и обичайния скептицизъм.
Първият му сезон беше, по стандартите на Ферари, учтиво разочарование. Без победи, няколко подиума и трето място при конструкторите. Тифозите мърмореха. Италианската преса точеше перата си. Но Васьор, невъзмутим както винаги, просто се захвана за работа.
До 2024 г. резултатите започнаха да говорят. Пет победи — да, пет! — разделени между Шарл Льоклер и Карлос Сайнц. За първи път от години Ферари изглеждаше като отбор с план, а не сбор от паникьосани инженери и свръхкофеинови стратези. Завършиха втори при конструкторите, изпускайки титлата на косъм от възродения Макларън в последния кръг. А после, с ход, който разтърси падока, Васьор подписа с Люис Хамилтън за 2025 г.
„Подкрепям го на 2000%.“
Фредерик Васьор, за подкрепата към Люис Хамилтън при ранните му трудности във Ферари
Спокойствие в окото на бурята
Стилът на Васьор е антипод на оперния хаос, който често е определял Ферари. Докато Енцо Ферари управляваше с желязна ръка, а Жан Тод с тиха власт, Васьор носи галска прагматичност. Не вика. Не хвърля предмети. Дори, доколкото някой знае, не повишава глас над тихото бучене на еспресо машината в Маранело.
Това, разбира се, доведе до обвинения, че е „твърде спокоен“ за Ферари — отбор, който исторически е процъфтявал върху страстта, понякога за собствена вреда. Но историята, както винаги, е двуостър меч. Огънят на Енцо създаде мита, но и изгори мостове. Методичният подход на Тод донесе пет поредни титли. А след Тод? Въртележка от мениджъри и прашасваща витрина.
„Ако погледнете големите успехи през последните тридесет години, ще откриете проста структура, отделена от индустриална организационна схема, изградена около три или четири силни личности, съчетани с пилот-шампион. Ферари работеше с Жан Тод, разчитайки на Рос Браун и Михаел Шумахер; Мерцедес успяха с Тото Волф, подкрепен от Ники Лауда и Джеймс Алисън, с Люис Хамилтън като острие.“
F1 коментатор
Васьор сякаш гради своя „опростена структура“. Даде власт на техническия си екип, подкрепи публично пилотите си и — най-важното — отказа да се въвлече в мелодрамата, която често поглъща Маранело.
Хазартът „Хамилтън“
Ако спокойствието е подписът на Васьор, смелостта е неговото тайно оръжие. Решението да подпише с Люис Хамилтън, заменяйки Карлос Сайнц, не беше просто изявление — беше декларация за намерения. Хамилтън, на 40, вече не е младият лъв, но гладът му за осма титла не е намалял. Първите месеци на 2025 не бяха лесни. Колата на Ферари, макар и бърза, беше капризна. Самият Хамилтън призна:
„Просто да влезем в Q3 е трудно… изпитваме големи затруднения.“
Люис Хамилтън
Но Васьор застана зад своя човек — публично и лично. След напрегнатото Гран при на Маями, където стратегическите решения доведоха до разгорещени радиосъобщения, Васьор беше категоричен:
„Взехме трудното решение.“
Фредерик Васьор, за използването на отборни заповеди в Маями
Тази готовност да взема — и защитава — трудни решения е рязък контраст с нерешителността, която тормозеше Ферари след Тод. Прозрачността на Васьор, както пред медиите, така и вътре в отбора, създаде усещане за единство, което Ферари отчаяно липсваше.
Уроци от миналото
Историята на Ферари е предупреждение как страстта, оставена без контрол, може да се превърне в самосаботаж. Ерата на Енцо Ферари беше белязана от гениалност и нестабилност. Управлението на Жан Тод донесе дисциплина и с нея — доминация. Следващите години бяха учебник по мениджърски камшик — всеки нов шеф обещаваше връщане към старите времена, всеки в крайна сметка рухваше под тежестта на очакванията.
Подходът на Васьор не е нито носталгичен, нито революционен. Той е тихо радикален. Разчисти бюрокрацията, даде власт на подчинените си и се фокусира върху постоянството. Както сам каза:
„Трябва да сме по-постоянни.“
Фредерик Васьор
Резултатите говорят сами. Пет победи през 2024. Истинска битка за титлата. И, може би най-важното, усещането, че Ферари отново е отбор, а не сапунен сериал.
Спокойствието, от което Ферари имаше нужда?
И така, твърде спокоен ли е Фред Васьор за Маранело? Или е точно това, от което Ферари имаше нужда — стабилна ръка, която да води кораба през бурните води? Отговорът, както винаги във Формула 1, е сложен. Ферари не е просто отбор; това е идея, мит, бреме. Изисква страст, но и резултати.
Спокойствието на Васьор не е липса на страст, а нейното канализиране. Той даде на Ферари нещо, което от години липсваше: посока. Дали това ще е достатъчно за върховната награда — световната титла — предстои да видим. Но засега Скудерията вече не е повод за шеги. Тя отново е претендент.
А в Маранело това е достатъчно, за да накара дори най-скептичния тифози да повява.
