Ако сте дошли в Монако с очакването за процесия, значи явно не сте внимавали. Втората свободна тренировка (FP2) за Гран при на Монако 2025 поднесе коктейл от напрежение, непредсказуемост и драма, каквато само най-тясната и бляскава ивица асфалт в моторните спортове може да сервира. Забравете клишетата за „бижуто в короната“ – днес короната се търкаляше в канавката, а бижуто бяха C6 гумите, на които никой не вярва напълно.
Двустоповото танго
Да започнем със „слона в стаята“: задължителното правило за два питстопа. Монако, писта, където изпреварванията са толкова редки, колкото скромен милиардер, винаги е била битка за позиция. Тази година обаче ФИА реши да разбърка рецептата, като задължи всеки отбор да направи поне два питстопа. Резултатът? Стратегическо минно поле, където дори най-опитните инженери стискат симулационните си разпечатки като броеници.
Ами, това е за шоуто. Имам предвид, първо, имаме по-меки гуми. Мисля, че е добре да опитаме нещо различно. Ако продължаваш да правиш едно и също отново и отново, ще получиш същия резултат. Така че мисля, че е яко, че опитват нещо различно. Дали това е решението, ще разберем този уикенд. Определено ще е различно от това, което имахме миналата година. Дали е по-добре или не, нямам представа, не мога да предскажа. Но ми харесва, че имаме нещо различно.
Люис Хамилтън, Ферари
Двустоповото правило вече раздели падока. Някои, като Оскар Пиастри, го виждат като „обърква нещата“, докато други, като Карлос Сайнц, нарекоха състезанието „по-голяма лотария от всякога“. Единственото сигурно е, че главоболията на стратезите започнаха рано – а FP2 беше първият им вкус от новата реалност.
Рулетката с гумите: C6, C5 и призраците на Имола
Ако сте мислили, че драмата ще дойде само от питстоповете, помислете пак. Решението на Пирели да донесе C6 – толкова мека, че почти плаче при вида на бордюр – обърка още повече нещата. В Имола C6 беше изненада, като някои отбори откриха, че по-бавната на теория средна гума всъщност е по-бърза за обиколка. Монако, без бързи завои, но с безкрайни зони за сцепление, трябваше да е рай за C6. Вместо това, отборите прекараха FP2 в трескаво сравняване на смеси, а еволюцията на трасето превръщаше всяко излизане в подвижна цел.
Проблемът е, че не можеш да тестваш тези неща, нали знаете. Трябва да се ангажираш още във FP1. Трябва да върнеш два комплекта гуми в Q1 и това горе-долу диктува остатъка от уикенда. Не е толкова ясно в сравнение с Имола. Във FP2 [в Имола] имахме възможност да направим ясно сравнение C6 срещу C5 с двете коли. А тук, всеки път, когато излезеш на пистата, еволюцията на трасето е като половин секунда на всяко излизане. Така че каквато и гума да сложиш втора, тя винаги ще е по-бърза. Така че е трудно да се тества.
Фернандо Алонсо, Астън Мартин
Изводът? Никой не е сигурен коя гума ще е кралят в квалификацията. Единственото по-несигурно от прогнозата за времето е подреждането на силите.
FP2: числата, имената, нервите
Да поговорим за самата сесия. Обичайните заподозрени бяха придружени от няколко неочаквани гости.
След първото място в FP1, Льоклер беше най-бърз и в FP2. Оскар Пиастри, лидер в шампионата и човекът с мишена на гърба, продължи серията си на постоянство и беше само 3.8 стотни от секундата по-бавен от Льоклер. Люис Хамилтън записа третото най-бързо време, а Ландо Норис, беше на косъм зад него, все още търсейки онази последна десета, която разделя „не е зле“ от „гениално“.
Междувременно сесията беше белязана от срещи с бариерите – начинът на Монако да напомни, че увереността е валута, а цената на самоувереността е сметка за карбон. Франко Колапинто, все още свикващ с Алпин, говори от името на всеки новак, който някога е танцувал из Княжеството:
Мисля, че Монако, Баку, Сингапур са писти, изискващи много увереност, и трябва да натрупаш тази увереност по време на обиколките или в сесиите, и не е много лесно. Още по-малко за мен, като се има предвид, че все още ми липсва малко от тази увереност с колата – което е нормално след само един състезателен уикенд. Има много темпо и много увереност, които все още идват с колата.
Франко Колапинто, Алпин
Факторът Нюи и битката в средата
Ако търсите подсюжет, погледнете към гаража на Астън Мартин. Адриан Нюи, най-успешният дизайнер в историята на F1, направи първата си поява на пистата с отбора. Макар влиянието му върху колата за 2025 да е минимално (той вече крои революцията за 2026), самото му присъствие раздвижи падока. Анди Кауъл, технически шеф на Астън Мартин, не закъсня да отбележи:
Той е тук, ще види как работим в състезателен уикенд, как оптимизираме колата и ще имаме неговия опит и прозрения. Той ще гледа какво върви добре и какво не, това просто помага с нашата работа и списъците с неща, по които да работим, за да станем по-силен отбор.
Анди Кауъл, Астън Мартин
В средата на колоната кипеше амбиция и тревога. Мерцедес, окуражени от проблясъци на квалификационно темпо този сезон, бяха предпазливо оптимистични. Джордж Ръсел отбеляза: Знаем, че квалификацията ни е силна, били сме на десета от полпозишън толкова пъти, но още не сме го превърнали в успех. Но тази двустопова стратегия ще е интересна, защото преди всичко беше за квалификацията.
Уроци от историята: когато FP2 пише сценария
Една дума към мъдрите: FP2 в Монако е повече от генерална репетиция. Исторически, пилотът, който оглави FP2, често е в битката за полпозишън – а в Монако полпозишънът е девет десети от победата. В последните години Льоклер (2021, 2022), Верстапен (2023) и Рикиардо (2018) превърнаха темпото от FP2 в полпозишън, а понякога и в победа. Но както всеки ветеран ще ви каже, Монако обича да наказва самоуверените.
Да не забравяме призраците на FP2: катастрофата на Розберг през 2010, ударът на Грожан в Сент Девот през 2013, катастрофата на Верстапен при басейна през 2018. Сесията е тигел, който всяка година взима по някоя жертва.
Година Най-бърз във FP2 Полпозишън Победител
2024 Льоклер Льоклер Льоклер
2023 Верстапен Верстапен Верстапен
2022 Льоклер Льоклер Перес
2021 Льоклер Льоклер Верстапен
2019 Хамилтън Хамилтън Хамилтън
2018 Рикиардо Рикиардо Рикиардо
Натиск, страст и митът за Монако
Това, което прави FP2 в Монако толкова завладяваща, не са само времената – а човешката драма. Новобранците – с широко отворени очи и страх. Ветераните – преследвани от спомени за победи и загуби с милиметри. Инженерите – потни над таблиците, молещи се симулациите да са верни. И над всичко – усещането, че, въпреки целия блясък, Монако е място, където репутации се градят и сриват за миг.
Оскар Пиастри размишлява за собствената си еволюция:
Мисля, че за мен това е просто постоянство повече от всичко друго. Мисля, че състезателното ми майсторство не се е променило много. Състезавам се за победи, вместо за четвърто и пето място. И мисля, че зрелостта ми вероятно е направила стъпка напред. Просто в адаптирането на мисленето ми малко по определени неща. Натискам малко повече, за да извлека тези последни няколко стотни.
Оскар Пиастри, Макларън
Квалификация, хаос и ненаписаната история
Какво научихме от FP2? Че Монако остава големият изравнител. Че стратегията, изборът на гуми и малко късмет ще решат кой ще се събуди в неделя с шанс за безсмъртие. Че двустоповото правило е или гениален ход, или рецепта за хаос – а може би и двете. И че, както винаги, единственото, което може да се предвиди за Монако, е неговата непредсказуемост.
За по-задълбочен анализ на стратегическите главоболия този уикенд, не пропускайте анализа на The Race: Five curveballs F1 teams could face in overhauled Monaco …
Още по темата
- Как ще се развие двустоповата стратегия в Монако? (Autosport)
- Как ще се развие двустоповата стратегия в Монако? (Motorsport.com)
- LIVE: F1 Monaco GP updates – media day | Live text (Motorsport.com)
- Aston Martin shares crucial aim for first Adrian Newey 2025 … (RacingNews365)
- Колапинто обяснява какво още му липсва в Alpine (Autosport)
