Ако през 2005 г. бяхте казали на някой ветеран от падока, че една австрийска компания за енергийни напитки ще се превърне в най-разтърсващата, най-доминиращата и най-спорната сила във Формула 1, щяха да ви се изсмеят от моторхоума и да ви подадат кенче Red Bull „за из път“. А ето ни днес, 400 състезания по-късно, с Red Bull Racing, които не само пренаписват рекордите, но и преосмислят какво означава да си отбор във Формула 1. Това е историята на един екип, роден от маркетингово нахалство, технически гений и здравословно пренебрежение към традициите – и как той стана златният стандарт на съвременните Гран при.
Бунтарите пристигат: „Не сме тук само за бройка“
Историята на Red Bull Racing е толкова за отношение, колкото и за инженерство. Дитрих Матешиц, покойният австрийски милиардер, не искаше просто да спонсорира отбор – той искаше да притежава разказа. След като се пробва със Sauber и Arrows, той купи потъващия Jaguar Racing в края на 2004 г. за символична сума и обещание да не изгаси лампите в Милтън Кийнс. Влезе Кристиан Хорнер – 31-годишен с повече амбиция, отколкото бели коси, и Ейдриън Нюи – аеродинамикът, когото всеки шеф на отбор искаше, но само Red Bull можеше да изкуши с творческа свобода и, вероятно, неограничено количество кофеин.
Първите години бяха коктейл от оптимизъм и шамари от реалността. Дейвид Култард, първият ветеран на тима, донесе първия подиум в Монако през 2006 г., което накара Хорнер да скочи в басейн с наметало на Супермен – момент, който, погледнато назад, зададе тона за Red Bull: смесица от безочие и шоу. Както пише и официалният сайт на отбора: „Роден от желанието на Дитрих Матешиц да разклати статуквото във Формула 1 и да върне пиратския дух на златната ера на Гран при, тимът се утвърди като маверик, който играе здраво извън пистата, но работи още по-здраво на нея.“ Вижте тук
Ефектът „Нюи“: От средата на колоната до върха
Истинският обрат дойде с пристигането на Ейдриън Нюи през 2006 г. Нюи, човекът, който още рисува с молив, докато другите се кланят на CFD, донесе репутация на създател на бързи, крехки и фундаментално брилянтни коли. RB5 от 2009 г. беше първото истинско дете на любовта между Нюи и Red Bull и почти обърна приказката на Brawn GP. Но през 2010 г. язовирът се скъса.
Себастиан Фетел – ангелският убиец от Хепенхайм, и Марк Уебър – праволинейният австралиец, създадоха партньорство, което беше толкова експлозивно, колкото и бързо. Четири поредни титли при конструкторите и пилотите (2010–2013), като Фетел стана най-младият световен шампион, а после и най-младият четирикратен шампион. Числата са зашеметяващи: 38 победи, 44 полпозишъна и доминация, невиждана от времето на Шумахер във Ferrari. Както каза тогава Кристиан Хорнер:
Да постигнем четири двойни световни титли е кулминация на огромна отдаденост и ангажираност от целия екип. За Себастиан да се нареди до имената на Фанджо, Прост и Шумахер е невероятно постижение на такава възраст и е привилегия да работя с него.
Кристиан Хорнер
Гледайте цялата история на възхода на Red Bull във видеото на F1: F1 Origins | The Story Of Red Bull Racing
Когато музиката спря
Но Формула 1, както и животът, е циклична. С настъпването на хибридната ера през 2014 г. Mercedes разкри техническо превъзходство, което остави Red Bull без дъх – и без конски сили. Някога могъщият RB10 беше осакатен от слабия и ненадежден V6 на Renault, а отношенията с френския доставчик се вкиснаха по-бързо от кенче Red Bull на слънце. Фетел, усетил накъде духа вятърът, избяга във Ferrari, а Даниел Рикардо остана да събира парчетата (и три победи) в сезон, доминиран от Сребърните стрели.
Следващите години бяха урок по търпение и инат. Red Bull се люшкаше между второ и четвърто място при конструкторите, понякога грабвайки победи с късните спирачки на Рикардо или с безумната смелост на Верстапен, но винаги ограничени от липсата на мощност. Тимът дори прекръсти двигателите Renault на TAG Heuer – защото нищо не казва „не сме ядосани, просто разочаровани“ като да сложиш име на часовникар на задвижващата си система.
Ерата „Верстапен“: Младост, ярост и нова надежда
Ако годините на Фетел бяха за германска ефективност, то ерата на Верстапен е за сурова, нефилтрирана агресия. Повишен в първия тим през 2016 г. едва на 18, Макс Верстапен спечели дебюта си в Испания и стана най-младият победител в Гран при. Това беше заявка: Red Bull отново е в бизнеса с големите заглавия.
Истинският пробив дойде със смяната към задвижващи системи на Honda през 2019 г. След години на подигравки заради двигателите, Red Bull намери в Honda партньор, гладен за реванш. Партньорството даде плод почти веднага – Верстапен спечели три състезания през 2019 г., а тимът завърши стабилно трети при конструкторите.
До 2021 г. сцената беше готова за епичен дуел с Mercedes. Сезонът беше 22-състезателен боксов мач, кулминиращ в скандалния финал в Абу Даби. Верстапен, изоставащ от Хамилтън в последната обиколка, грабна шанса си след спорен период със сейфти кар и измъкна титлата с ход, който ще се обсъжда по кръчми и падоци десетилетия наред. Триумфът на холандеца сложи край на седемгодишната доминация на Mercedes и даде старт на нова ера на възраждане за Red Bull.
Страхотно е да погледнем какво е изградил отборът и, разбира се, да продължим да се стремим към още.
Макс Верстапен
Епохата на доминацията: Рекорди, съперничества и безмилостно преследване
Ако 2021 беше драматичен, то 2022 и 2023 бяха хирургически прецизни. Red Bull, вече със задвижващи системи с марка Honda и водени от узрелия Верстапен, пометоха титлите с безпощадност, която би засрамила и Рон Денис. Верстапен счупи рекорда за най-много победи в сезон (15 през 2022, после 19 през 2023), а RB19 стана най-доминиращата кола в историята по процент победи. Тимът постигна първия си дубъл при пилотите, а Серхио Перес играеше вярната втора цигулка.
Статистиката е главозамайваща: към май 2025 г. Red Bull има 7 титли при пилотите, 6 при конструкторите, над 120 победи и повече от 100 полпозишъна. Те са водили повече обиколки от всеки друг отбор от 2005 г. насам, а Кристиан Хорнер е най-дълго служилият шеф на тим в грида.
За доза числа и драма, вижте това фенско видео: The COMPLETE History of the Red Bull F1 Team
Настоящето: Промяна, предизвикателства и следващата глава
И все пак, докато сезон 2025 се разгръща, разказът отново се променя. Ейдриън Нюи, архитектът на толкова много успехи на Red Bull, напусна за Aston Martin. McLaren и Ferrari скъсиха дистанцията, а дори свръхчовешката последователност на Верстапен бе подложена на изпитание от възродените Оскар Пиастри и Ландо Норис. Тимът, вече под ръководството на Лоран Мекис, среща най-сериозното си предизвикателство от години.
Техническата надпревара продължава, като Red Bull представи нови аеро новости в Имола в опит да навакса изоставането. Но както самият Верстапен признава: „Това трасе не е мястото, където изведнъж ще стане магия, но, разбира се, бихме искали да сме малко по-бързи. В момента не знам колко ще ни донесе това, честно казано.“ източник
А на хоризонта дебне 2026 г., когато Red Bull Powertrains и Ford ще дебютират със собствена задвижваща система – залог, който може или да затвърди легендата им, или да ги върне в средата на колоната.
Наследството: Отборът, който отказа да се държи прилично
Какво е наследството на Red Bull Racing? Това е тимът, който върна забавлението във Формула 1, който доказа, че можеш да печелиш с нахалството на скейтър и прецизността на учен. Те изковаха някои от най-големите таланти на спорта – от Фетел до Верстапен – и никога не се страхуваха да разклащат лодката – било с предизвикателства към FIA, тролене на съперници в социалните мрежи или просто отказ да приемат статуквото.
Тяхната история е напомняне, че във Формула 1, както и в живота, съдбата обича смелите. Или, както обичам да казвам: „Навремето имахме скоростни лостове, не маркетингови отдели. Но нямахме и Red Bull. А спортът е много по-добър с тях.“
Още по темата
- F1 Origins | The Story Of Red Bull Racing (YouTube)
- The COMPLETE History of the Red Bull F1 Team (YouTube)
- Red Bull Racing – Year by Year (Formula1.com)
- Red Bull Racing Team History & Info (Motorsport Magazine)
- Emilia Romagna Grand Prix Preview – Red Bull (Pitpass)
- Verstappen not expecting ‘magic’ from Red Bull updates (Formula1.com)
- Gary Anderson on Red Bull’s intriguing Imola aero upgrade (The Race)
